Всички бизнес отношения са сложни и изпълнени с известна доза риск. Разбира се, отношението агенция за недвижими имоти и клиент не са по-различни.
Тъй като при българина покупката на жилище или продажбата на такова понякога са най-голямата сделка в живота му, той е много чувствителен и мнителен по отношение на всички лица, свързани с реализирането на тази сделка. Всичките му страхове са подклаждани допълнително от преувеличените информации, които се тиражират в публичното пространство.
За да се избегнат взаимните изненади, трябва и двете страни да знаят какво искат и какво да очакват насреща. Всеки клиент трябва да е наясно какви са правата и задълженията му при взаимоотношенията с дадена агенция, а самата тя трябва да се стреми тези отношения да се изяснят и уточнят още на първата среща. Така че единият да знае какво да изисква като клиент, който ще плаща хонорар, а другият какво трябва да свърши и колко ще получи.
Логично е, преди да ви продаваме имота, да имаме документ, с който ни разрешавате да предлагаме и рекламираме тази оферта и да търсим евентуални съконтрагенти. Уговаря се също срока на договора, хонорара, който ще се получи при свършване на работа и разбира се, най-отдолу стоят подписите на двете страни.
Има нещо, което често клиентът недоглежда или му се струва незначително, а именно какъв документ подписва при уговорките с агенцията. Другата крайност са хората, които изобщо нищо не искат да подпишат, т.е. вие ми свършете работата, но ако може аз черно на бяло да не се обвързвам с нищо. И двата подхода при уреждане на отношенията “клиент-агенция” са неправилни. Всеки трябва да е наясно, че една уважаваща себе си и работата си фирма иска да сключи нормалния в нашата държава договор за поръчка. В него се описва кой – в случая клиентът, на кого – в случая агенцията, какво ѝ поръчва да свърши и при какви условия.
Искам да отбележа, че това е най-нормалният и цивилизован начин да се уредят отношенията, и самото желание на агенцията да ви предложи такъв договор трябва да ви говори за сериозното ѝ отношение. Аз не отричам, че и без такъв договор повечето агенции ще ви свършат работа, но договорът за поръчка означава добре уредени отношения, написани “черно на бяло”. Знае се цената, знае се имотът, знаят се задълженията и правата. Логично е клиентът, който се е доверил само на нас, да получи максималното внимание, старание, реклама и ангажираност на брокера.
За спокойствието при покупката на имот има и друг фактор. По-добре само един брокер да ви представлява при огледите. След първите няколко огледа той вече е добре ориентиран какво търсите и какво ви харесва. Всеки нов брокер ще ви предлага и добри оферти, но ще си загубите времето да гледате и много “плява”. Спокойно можете да се обадите на вашия брокер и да му кажете: “Видях една интересна оферта, уреди да я разгледам” и брокерът ще я прозвъни. Ако на вас като клиент я разкажат по-цветно, на колегата си ще кажат и недостатъците, така че и вие, и брокерът ще знаете дали искате все пак да я видите или сте успели взаимно да си спестите времето.
Също важно е да се възприема нормално желанието на брокера да прочете копие от документа за собственост или скицата на парцела. Ако всеки продавач си представи за момент, че е купувач, ще разбере, че първият му въпрос ще бъде “Видели ли сте документите, всичко наред ли му е на този имот?”. Т.е това не е празно любопитство на брокера, не е и съмнение, че го лъжете, а просто естественият път, по който трябва да се процедира, за да може да е наясно със собствеността, и когато купувачът му зададе въпросите, той с чиста съвест да отговори: “Да, всичко е наред на този имот”.
Ако все пак за този имот има вписана ипотека, възбрана или някакъв друг казус за уреждане по собствеността, пак най-лесният начин е да се каже на брокера. Той ще знае как да се уреди проблема и да може евентуалният купувач да получи „чист” имот.
Последният етап от отношенията агенция – клиент са, когато се намери подходящият съконтрагенти и се престъпи към сключването на предварителен договор. Тук искам да цитирам точно чл. 19 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/:
“Чл.19/1/ Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
/2/ Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателен договор.
/3/ Всяка от страните по предварителен договор, може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В такъв случай, договорът се счита сключен, в момента в който решението влезе в законна сила.”
Т.е ако някой си мисли че предварителният договор е измислен от агенциите за недвижими имоти, то трябва да е наясно, че го има в закона. Той не е задължително условие при покупко-продажбата на един недвижим имот, но е най-лесният начин да се ангажира имотът и двете страни на сделката да са наясно с правата и задълженията си, и след това спокойно да се приготвят всички необходими документи за финализирането ѝ при нотариус.
Темата е интересна и ще я разгледаме в някоя от следващите ни статии.
Калина Ветин, мениджър агенция „ЛидерА”